Имануел Кант (1724-1804)
Имануел Кант
Роден е на 22 април 1724 година в Кьонигсберг, Източна Прусия (днес Калининград в Русия). Имануел Кант е четвъртото от единадесетте деца в семейството, само четири от които достигат зряла възраст (според друга версия са били девет деца, от които пет са достигнали зряла възраст). Баща му, Йохан Георг Кант, бил син на шотландски преселник, а майка му, Регина Доротея Ройтер, била родена в Нюрнберг. По-късно Кант я описва като много интелигентна жена. Семейството не е било богато, но много религиозно. От малки децата в него били е научени на смирение и строга дисциплина, стриктно съобразявайки се с библейските принципи.
По време на началното си обучение се проявява като добър ученик, но не проявява изключителни качества. По-късно учи в колежа, където се отдава изключително внимание на латинския, староеврейския и древногръцкия език. След като научава строеврейски, той променя името си на Имануел (рожденото му име е било Емануел). През 1740 година Кант завършва колежа като вторият най-добър ученик в него. Едва 16-годишен постъпва в Кьонигсбергския университет. Изучава теология и философията на Лайбниц и Волф под ръководството на Мартин Кнутцен – професор по логика и метафизика, ученик на Волф, който оказва силно влияние върху мирогледа на младежа.
През 1746 година Йохан Георг Кант получава удар и малко по-късно умира. Младият Имануел Кант е принуден да напусне университета и да си изкарва прехраната сам. Започва работа като частен учител в едно заможно семейство. В продължение на девет години продължава да работи като учител, като преподава в малките околни градове. Междувременно продължава научните си изследвания, пише и публикува много научни произведения. Именно през този период разработва и публикува своята хипотеза за произхода на Слънчевата система.
През 1755 година отново се връща в университета в Кьонингберг. Получава магистърска степен и е назначен като приват доцент (нямал постоянна заплата, а бил платен от своите студенти). Ето защо трябвало да работи още по-старателно и усърдно при подготвяне на своите лекции. Имануел Кант е първият голям философ, който става редовен университетски преподавател. Лекците и публикациите му се отличавали с голямо разнообразие. Те засягали проблеми на математиката, логиката, географията, педагогиката, правото и метафизиката. По-късно към неговите курсове се добавят и теология и антропология. След като написва и защитава дисертацията си, през 1770 година е 45-годишният Кант е назначен за професор по логика и метафизика в същия университет. Една година по-късно той е все по-утвърден и по-влиятелен философ и от него се очаква много.
Неговото най-известно произведение „Критика на чистия разум“ се появява след единадесетгодишен труд през 1781 година, но не получава очаквания от него успех. Въпреки това то се счита за повратна точка в историята на философията и дава началото на съвременната философия. В него Имануел Кант изследва структурата на разума. Една от основните теми на Кант е човешката свобода. Той оказва голямо влияние върху философията на романтизма и на идеализма през XIX век и въз основа на неговата работа Хегел развива своята философия. Кант поставя началото на диалектическия метод, доразвит по-късно от Фихте, Шелинг и Хегел. Неговите теории водят до появата на кантианството и на неокантианството.
Животът на Кант е лишен от значими и впечатляващи събития. Бил е ерген и изцяло посветен на интелектуална дейност. Водел е много регулярен начин на живот. Денят му започвал в пет часа сутринта, като първите часове посвещавал на работа. След закуска отивал на разходка и се отдавал на почивка. През целия си живот той остава в родния град Кьонигсберг. Никога не е пътувал. Въпреки че от университета в Хале му предлагат по-голяма заплата и по-голям брой студенти, а от там и по-голям престиж, той отказва. Бил е дълбоко убеден, че Кьонигсберг е идеалното място за обучение.
Имануел Кант умира на 12 февруари 1804 година, на 79-годишна възраст, вероятно от Алцхаймер.
